Постинг
22.04.2015 23:23 -
Мислителят
Автор: darchen
Категория: История
Прочетен: 393 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 05.04.2017 01:41
Прочетен: 393 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 05.04.2017 01:41
Тракане оглуши покрива,на една обикновена кооперация. Тракане,породено от човките на градските гълъби,
които се удряха безжизнено по тънките ламаринени улуци. На фона на тази картина един обикновен човек,разсъждаваше
по сложни философски дилеми, с които се сблъскваме в житието си. От въпроси за предназначението на всеки един на
Земята, до такива за вредата на хората върху нашата планета, съзнанието на клетия човечец вникна дълбоко в тях
и разклати представата му за идеален свят. Всъщност, този свят бе далеч от идеален, той бе изпълнен с грешките
на човечеството и заслужаваше глътка въздух.В умът на самотника нахлуха мисли, жестоки като наказанието на Прометей,
наложено му от могъщия Зевс.Имаше и една дата,дата позната до болка на всеки горд американец.11 септември.
Той бе дотолкова убеден,че света не бива да си пати заради нашите грешки,че мрачните,терористични мисли взеха
превес в него. Случаен минувач,съзерца мислителя и започна да го разпитва какво прави в това студено време,на този
стар,порутен покрив.С протичането на диалога,около тях се сформира тълпа и бързо от диалог това се превърна в беседа.
Всеки си изразяваше мнението,различните гледни точки не успяха да повлияят на мислителя.Той бе категоричен,че
света би процъфтял без нас,хората.Нежно гласче накара цялята тази шумотевица да спре.Изведнъж вниманието на мислителя
беше привлечено от малкото момиченце,което попита,дали в този перфектен според мислителя свят има място за
парцалената и кукла.Гледката трогна възрастен мъж и той упрекна мислителя,за суровите му думи и изкара наяве
чудовищната му същност. Сърцето му не трепна, той стоеше извисен и непоклатим.Той бръкна в дълбокия си джоб и изкара
пистолет.Насочи го към тълпата и отчаян той потърси друг начин да наложи мнението си.Стиснал здраво студеното желязо
той почувства в себе си , едно непознато чувство,което го разяждаше отвътре.Мислителя не бе убиец.Той хвърли
пистолета настрани и в опит да слезе от стръмния покрив се подхлъзна. Заглавие от сутрешния вестник съкруши
жителите на града:"Самоуби се избягалото момче,което страдаше от шизофрения".Всъщност нямаше минувач,нямаше диалог,нямаше беседа.Всички тези образи,представляваха различни части от съзнанието на мислителя,които се бореха за човечността му.Всъщност това бе един театър,който се разиграваше в главата на един луд.
Вълнообразно
Няма коментари